Отшелникът и неговата история

Три поколения на Отшелника в ТАРО

Версията на този образ от Висконти през 1500 г. не бе на отшелник, той първоначално беше Отец Време, но Ноблетът промени образа за една по-различна цел.

Когато образът на отшелникът бъде разбран през призмата на Юдеизма, се отваря изцяло нов свят на значенията, които той носи.

Отшелникът е поставен в 9-та карта, за 9-та буква от еврейската азбука - Tet ט.

Тет е първата буква на Тов - Добър.

 Когато Бог създаде светлината, Той видя, че тя е добра.

Когато Йочевед за първи път видя сина си Моисей, тя видя, че той е Добър.

Мъдреците учат, че докато всички хора могат да възприемат физическа светлина, има и осезаема морална светлина, която прониква в творението.

 Моисей беше пророк на тази морална светлина.

 Когато Моисей слезе от планината Синай, той светеше в светлина и хората се страхуваха да го доближат. Изучаващ Тора би разпознал, че горната част на тоягата на Отшелника е обърната наобратно буква Юд.

Юд е десетата буква и съкратеното съкращение за името на Бог יהוה, както и десетте заповеди.

 С десет думи Господ Бог оформи творението, с десет язви освободи Израел от Египет и с десет думи разкри десетте заповеди. Приликата на тоягата на отшелника със змия не е случайна.

Когато Бог демонстрира силата си на Мойсей, Той превръща жезъла му в змия. Юд е назад, защото можем да намерим името на Бог назад и скрито в този ред от Тора.

Помислете как предишния път, когато срещнахме змия в Тората, тя изкушаваше Адам и Ева със забранения плод. Защо тук има змия, която се крие под формата на дървения клон от тоягата на Мойсей?

Да изучавате Тора (Таро?) не означава да намерите надежден отговор на тези въпроси, а по-скоро да обмислите тази точка и да откриете нейното значение сами за себе си.

Ако приемем , че отшелникът е образът, който напусна в картата Осмица чаши , като се оттегли, за да напредне, обръщайки гръб към края на първия десетичен цикъл, за да започне нов цикъл.

Оттегляйки се от карта VIII, той излиза от непреодолимо състояние, което ако не бъде променено, ще доведе само до смърт.

Той не отиде по-нататък, но се отказа, така че влезе в криза.

 Възможно е да го сравним с плод в осмия месец, който се е развил напълно в матката.

Всички части на тялото са оформени и вече не липсва нищо.

През деветия месец плодът е на път да напусне утробата, която е единствената среда, която познава, за да влезе в нов свят.

По подобен начин на мислене евангелските текстове ни учат, че Исус е бил разпънат на третия час, узпитвайки силна болка на шестия час и мъртъв на деветия час.

Числото 9 обявява както края, така и началото.

Отшелникът проактивно прекрати връзката си със стария свят и започна да разбира мистериозно бъдеще чрез неща, които все още не беше овладял.

За да се разграничи ясно от папата, който е построил идеален мост и е знаел къде ще отведе, Отшелникъ е пътуването в неизвестното.

 В този смисъл той представлява най-висшата форма на мъдрост, както и състоянието на дълбока криза.

Ключови думи на отшелника

Самота – Мъдрост – Изоставяне – Лечение – Криза – Опит – Бедност – Светлина се разпространява – Строгост – Старост – Връщане назад – Безразличие – Разбиране – Палеоген – Тишина.

Фенерът, който носи, може да се разглежда като символ на мъдрост.

Отшелник вдига лампата, осветява опита от миналото, като учен или терапевт.

Тази светлина може да бъде тайно знание за монасите, които избират криза или обратното, източник на знание, даден на всеки който е тръгнал към осъзнаване чрез духовното.

Той осветява пътя или може би е използвал лампата, за да привлече скромно вниманието на боговете: „Завърших работата си. Постигнах целта си, вижте ме”.

Точно като карти, които имат противоречие между действие и разбиране, тази светлина може да бъде положителна, като призив за събуждане на съзнанието или да бъде възприемчива, като лампа на фар.

Като Върховна жрица, Отшелникът е изключително мистериозен герой.

Облеклото му показва студа и зимата – често му се приписват характеристиките на Сатурн и отразява известно безразличие на знанието и вътрешната самота.

Можем също да ги разглеждаме като класове за житейски опит; и по същия начин орнаментите , покриващи дрехите му в някой клоди, могат да се тълкуват като знак за неговите големи преживявания.

Гърбушкото в концентрирана форма съдържаше всичките му спомени. Има два оранжеви полумесеца, един на гърба на врата му и един в наметалото му, което показва, че той е развил възприеманите от него качества. В ръката, която държи фенера, можем да видим бедрата и пубиса на миниатюрна жена: знак за женственост или някакви светски желания, които все още остават в него.

На неговото челото му има три бръчки, които са послание за умствена дейност. Отшелник гледа към далечината.

Брадата и синята му коса показват, че той е роднина на императора, който е загубил или изоставил трона си или може да се каже, че е от светски произход.

Неговите сини ръкавици, подобни на тези на Папата в много колоди не са изобразени, показват дълбокия дух на неговите избори, действия и планове за пътуването.

Неговата качулка и червена пръчка, за разлика от жълтата и червена качулка на глупака, също го свързват с тази голяма аркана.

Неговата тъмносиня роба е знак за смирение и възприемчивост, съзнанието на луната.

 Вътрешните платна са с цвят на кожата, предизвикват образа на органи, няма повече теория, а житейският опит на индивид, който извлича уроци от собствения си път. Но отвътре, в средата, имаше зелен цвят, който го покриваше. Можем да видим, че в исляма и еврейската традиция зеленото е цветът на вечността.

Отшелникът с първата буква H на алхимика Хермес, Бог може да е открил тайната за дълголетие и като евреин скитник може да е достигнал вечността.

И богат, и беден, познаващ смъртта и прераждането, той проповядва, че част от нас може да стане вечна и ни вдъхнови да преодолеем всяка криза и дълбока промяна.

 Напомня на учител, терапевт или водач. Но в кризата има две възможности, които могат да възникнат, ново начало или край. Затова той споменава и бедността, самотата и дори упадъка и дегенерацията.

Може да го смятаме за „скитник“ или дори за алкохолик, който крие червено вино във фенера си.

Основната карта VIIII е най-референтната версия на човечността и безразличието на прототипа на образа на вечно отсъстващ баща или тих човек, отшелник или изчезнал.

Той ни разказва за самота, тъмно и тайно пространство, където се случва трансформацията на душата.

Когато Отшелникът говори той ни нашепва.

„Отидох до края на моя път, където имаше невероятни неща, които изглеждаха като бездна. Изправен пред това нищожество, не можех повече да вървя напред. Това, което мога да направя, е да се оттегля и да съзерцавам пътя, през който съм минал. С всяка крачка назад рисувам реалност пред очите си”.

„Между живота и смъртта, в постоянната криза, запалих своята светлина – фенера на осъзнаването.

Разбира се, това ми помогна да осветя пътя на тези, които ме следват по пътя. Но светлината му също привлече вниманието към мен. Свърших духовната работа, която трябваше да свърша. А сега, скъпи безкрайни магически чудеса, моля, елате да ми помогнете”.

„Малко по малко се освобождавам от привързаностите. Вече не принадлежа на мислите си. Думите ми не ме определят. Преодолях страстите си. След като се отделих от копнежа си, останах в сърцето си като в дупка. Моето тяло е средство и аз съм го виждал как остарява, умира и изчезва като неудържимия поток на река. Вече не знам кой съм; Живея в собственото си невежество. За да достигна светлината, аз се зарових в тъмнината. За да постигна състояние на екстаз, практикувам безгрижието. За да постигна любовта на всички неща и същества, бях усамотен в самота. Там, в най-далечния тъмен ъгъл на Вселената, отворих сърцето си като цвете от чиста светлина. Да бъда благодарен, без да питам: естеството на моето знание е съществено знание”.

„Вървейки по пътя на волята, достигнах най-високия й връх. Бях като огън, излъчващ топлина, после изстиващ. Ето аз съм просветеният, призоваващият и надяващият се. Напълно разбирам самотата. Тази молитва извираща дълбоко от мен към вътрешния Бог; Ще се изправям лице в лице с миналото си цял живот. Чаках и продължавах да чакам между двете бездни.

 Не мога сам да помръдна напред или назад; Трябва да дойдеш тук. Моето търпение е безкрайно като твоята вечност. Ако не дойдеш, ще продължа да чакам тук, защото чакането ти се превърна в единствената ми причина да живея.

 Аз се научих да бъда неподвижен!

Ще продължа да светя, докато не изгоря. Аз се превърнах в горящото масло за своя фенер; това масло е моята кръв и моята кръв е зов към Теб. Аз съм огънят и призивът”.

„Изпълних мисията си. И сега вие ти си единственият, чрез който тя може да я продължи. Аз съм женска душа, безкрайното действие на пасивността. Подобно на чаша, посвещавам празнотата си, за да бъде запълнена. Понеже аз си помогнах, сега ти ще ми помогнеш”.

Традиционни интерпретации на Отшелника в таро

Положителна криза – Лидерство – Отшелник (L'Hermite Tarot) – Самота – Възрастни хора – Старост – Предпазливост – Пенсиониране – Терапевт – Учител – Поклонение – Чистота – Алкохолизъм – Зима – Съмнение и преодоляване – Осветете фенера в миналото – Отивате към бъдещето, без да знаете къде отивате – Крачка назад – Терапия – Безразличният баща, който винаги отсъства – Дядото – Непретенциозност – Сатурн – Просветена гледна точка, когато гледате на света – Мъдрост – Справедлива любов – Преданост – Алтруизъм – Таен учител.

 Използвани са материали от различни страи текстов, които анализират Тора и нейните принципи заложени в символи на различни таро колоди